Недей да плачеш, обич

Недей да плачеш, обич...
няма смисъл...
не виждаш ли?
нощта отвън умира...
ще дойде утро,
после пак ще мръкне
ще скрие светлината
черна зима..

Недей да плачеш, обич...
няма смисъл...
сълзите ти
превръщат се в кристали...
не ме прегръщай,
че от туй боли ме...
за мене твойте думи
са кинжали....

Недей да плачеш, обич...
вече тръгвам...
прибирай се
и просто забрави ме....
а аз, да знаеш,
всяка нощ ще лягам,
закътал във дъха си
твойто име...

За сбогом

Не виждаш зад усмивката сълзите...
недей наднича, скътах ги у мене...
след туй ще се изтрият и следите,
потъващи в изтичащото време...

*******

Момичето вървеше по паважа.
Препъна се от мойто мъжко Его.
Усмихна се, поиска да разкажа,
защо приличам толкова на Него..

Предколедно

По Коледа не стават чудеса..
Единствено надеждите погиват.
От ярост се раздираш и в беса
нахалост даже клетвите отиват!

За кой ли път животът разруши
копнежите! Мечтите ти изтляха!
И даже Бог не би те утешил,
щом бурите душата ти отвяха!

Закъсняло

Ще ме потърсиш,
ала ще е късно...
ръцете ти ще пипат
сякаш камък...
ще ми крещиш,
дори ще ме разкъсваш,
в очите ми ще търсиш
онзи пламък...
сълзите ти в катран
ще се превръщат....
по бузите ти като
черна кръв ще тичат...
без думи ще узнаеш
тази тайна -
не се убиват тези,
що обичаш...

Прераждане

Защо стоиш притихнала на прага
и тези сълзи откъде се взеха?
Недей да плачеш, виж, не се налага...
у мене нося твоята утеха...

Ах, Господи! Забравил бях очите
и тази мекота... там все пропадах.
Сега са по-красиви от сълзите -
покаяни и носещи награда....

Защо стоиш? Е, хайде бързо влизай...
аз толкоз чаках... не издържам вече..
секундите предателски се нижат,
а пясъкът в часовника изтече...

Ще те прегърна като за последно.
От теб ще пия, все едно си вино.
А после ще се преродя обредно
във тялото ти и ще си замина....

Роза

Една жена е роза
и ако искаш дълго
да вдишваш аромата й
поливай я със обич...